ОУ Д-р Иван Селимински - Сливен1

Сливен, но и от Шумен, Карнобат, Стара Загора. Новото училище представлява етап в развитието на българското просветно дело.
Селимински е първият българин революционер-демократ, който полага основите на първата българска тайна организация за подготовката на масово военно въстание срещу турската държава. Огранизира сливенци за участие в Руско-Турската война от 1828-1929 г. След войната се превръща в ръководител, просветител и будител на българските емигранти в Румъния. През 1828-1829 г. е и главен учител и директор на Гръцкото училище в Пловдив.
През 1840 година се записва в Атинския университет да учи медицина. По-късно заминава за Флоренция, където учи и практикува в голяма градска болница. През 1845 г. получава документ за медик-хирург в медицинската школа в Сиена - област Тоскана. По време на Кримската война организира доброволчески български отряд.
Умира на 21.08.1867 г. в един румънски манастир около Галац. Имуществото си, което включва и ценни съчинения в областта на философията, историята, социологията и медицината, той завещава в полза на просветното дело. Със средства от фонд "Д-р Иван Селимински" Българската добродетелна дружина издържа студенти в европейски университети.

Трето основно училище с гордост носи името на народния будител, учения българин и самоотвержен сливенски гражданин д-р Иван Селимински.

Даниела Тодорова
По материали от сборника "100 години светлина" - Сливен, 2008

От един консулски билет се вижда, че Селимински е бил висок, очи кафени, нос прав, лице кръгло и вече със спъстрена коса към 1846 г.
Според дядо Нойко той бил хубавеляк и весело настроен. Като всеки сливенец обичал шегите и в докторията си упражнявал два метода: един за болни "гевезета", с които се отнасял "алафранга", т.е. прилагал за болестите им най-модерната медицина, а българите съветвал да не харчат парите си на вятъра там, дето може и с бабино лекуване. "С една дума той беше бомбашка чиляк"...

Д-р Симеон Табаков
Из "Опит за история на град Сливен"

Когато през 1865 г. Селимински отпечатва своето "Духовно завещание", не забравя родния си град. Той се разпорежда след смъртта му неговите ръкописни съчинения да се изпратят в Сливен, а от наличните му средства да се учреди стипендия за ученолюбив младеж. В последното си завещание от 1866 г. Селимински изказва желание библиотеката му да се изпрати в Сливен, както и хирургическите инструменти, за да послужат на бъдещия лекар-българин.
По-голямата част от завещанието е изпълнена. В Сливен пристигат библиотеката и хирургическите инструменти на Селимински. През 1872 г. Сливенската община изпраща да се учи в чужбина Петър Иванов Данчов - първият стипендиант на Селимински.
За наше голямо съжаление, с опожаряването на центъра на Сливен по време на Освободителната война, е унищожено всичко, изпратено от Браила. Затова днес в родния град на Селимински има много малко оригинални неща, свързани с този голям деец.

... Постепенно името на Селимински става по-широко известно. За това допринася обстоятелството, че през 1909 г. едно от още непостроените начални училища, по-сетне наречено Трета прогимназия, получава името "Д-р Иван Селимински". През 1915 г. една улица в близост до него също се наименува на видния възрожденец. Ежегодно делото на Селимински се отбелязва чрез манифестациите в деня на народните будители и патронния празник на Трета прогимназия. С интерес са посрещнати всички книги и статии, посветени на забележителния сливенец. Когато през 1935 г. се открива паметникът на Хаджи Димитър, на бюста на Селимински е отредено най-почетното място - вдясно на лицевата страна.

Васил Дечев
По материали от сборника "100 години светлина" - Сливен, 2008

http://www.balgari.bg/istoriya/vazrazhdane-i-osvobozhdenie/726-predvestnikat-na-natzionalnata-revolyutziya